СИНДИКАТ
„Стотина човека не е дори 10% от работещите във фирмата!“ – отговаряш всеки път, когато те питат дали не е време вече да атакувате проблемите, които дразнят всички от години. – „Трябва да сме повече, за да бъде гласът ни чут.“ Работещите не си позволяват да възразяват – обикновено свеждат поглед и млъкват, сякаш чуват укор към себе си, че не са направили достатъчно за развастването на синдикалната организация. На теб също не ти е приятно, но считаш, че реалностите са такива. „Без армия не можем да водим война.“ Малко по малко въпросите спират, а твоите хора все по-рядко се събират около теб и все по-малко споделят с теб проблемите си. В един момент си даваш сметка, че никой не очаква ти да решиш какъвто и да било въпрос на работещите. След още няколко месеца вече дори не можеш да събереш хора за провеждането на общо събрание. Постепенно разбираш, че си станал свидетел на задушаването на твоята общност и не си направил нищо срещу това. И нашата игра приключва тук. Желаем ти от все сърце успех, като споделяме нашия практически опит – заемането на пасивна позиция за проблемите на организацията (вътрешни и външни) води до ерозия на общността, лишава я от мотив да продължава да се развива и много скоро тя просто спира да съществува.
