СИНДИКАТ
Заставаш твърдо на позиция, че позивите трябва да бъдат разпространявани навсякъде, където е възможно. Това се харесва на ентусиазираните колеги и още на другия ден цялата производствена база и пространството наоколо осъмва облепено с плакати, а няколко човека раздават листовки на съседната автобусна спирка. Идва местната кабеларка и снима, вземат интервюта. Гръмва скандал, че във вашата фирма (една от големите) има лоши условия на труд и отчаяно недоволство на работещите. Привикват те в Отдел „Човешки ресурси“, където се е събрало почти цялото ръководство да ти търси отговорност какво си направил. Скандалът е неудържим. „Каква е тази демонстрация?“ „Кой е разрешил да правите публична агитация с неверни факти за фирмата?“ „Това е нарушение на вътрешните правила!“ „А имахме такова голямо доверие във Вас, колега!“ Подават ти да подпишеш лист, на който отгоре пише Заповед за уволнение. „Ако не подпишете“ – обяснява с видимо удоволствие и надменност HR-ката, – „ще ви връчим заповедта „при отказ“ с двама свидетели.“ С това нашата игра приключва. Желаем ти от все сърце успех, като споделяме нашия практически опит – превръщането на вътрешните проблеми в публично достояние изостря противоречията и това в повечето случаи прави невъзможно постигането на нищо конструктивно.
