СИНДИКАТ
„А...“ – запъва се прекият ти началник – „Синдикат?“ Повтаряш въпроса си и вече си сигурен, че този път си разбран правилно какво питаш. Гласът на началника става по-твърд и ясен: „Имаме.“ После, някак „помежду другото“, прекият началник те пита: „А защо?“ Започваш да му отговаряш, но той сякаш е разбрал и те прекъсва: „Не сега!“ Явно има някаква причина да е предпазлив. Разговорът продължава към други теми и неусетно потъвате обратно в работата, където прекият началник има задължение да те въвежда и напътства. След края на работния ден, когато си на паркинга пред производствената база и се готвиш да запалиш към вкъщи, усещаш нечие присъствие. Обръщаш се – прекият началник е спуснал стъклото на колата си и ти маха да се приближиш. „Действай!“ – подава ти някакво сгънато листче, вдига стъклото, пали и си заминава. Разгъваш листчето:
Листчето от началника
„Значи все пак имаме синдикат!“ – разбираш и прибираш листчето в джоба. Осъзнаваш, че има някаква причина за тази крайна предпазливост по синдикалния въпрос. Май във фирмата не долюбват много-много синдикатите... И началникът ти е дал ясен сигнал да внимаваш. Прибираш се вкъщи, въвеждаш посочения адрес в браузъра и отваряш старомоден синкав сайт, който ти предлага да се впишеш като синдикален член. Разцъкваш сайта – изглежда пълен с доста информация за синдикатите и за проблемите, по които работят. „Твоят синдикален инструмент“ – четеш слогана и разбираш, че зад всичко това стои значителна експертиза и опит. Ще последваш ли поканата за вписване като синдикален член?
