СИНДИКАТ
Заставаш на позиция, че пропагандата ще бъде най-мощна, ако е по медиите. Подготвяте сценарий, организирате пресконференция и взривявате общественото пространство с пикантни подробности „от кухнята“ на фирмата. Разказвате за многобройните проблеми на работещите, нехайството на ръководството и какво ли още не. Жадни за сензация, няколко кабеларки, местните вестници и многобройни новинарски сайтове още същия ден отразяват вашите позиции, като за няколко часа дори успявате да сте най-гледани, слушани и четени. Доволни от успеха, вечерта празнувате. На другия ден, понатежал от питиетата, отиваш на работа и очакваш с голям интерес да видиш какви са реакциите. Пробваш картата си на турникетите за влизане, но не работи. Пробваш пак, не работи. Искаш помощ от охраната. Той звъни горе, за да му кажат какъв е проблемът. Казва ти да изчакаш малко – „Ей сега госпожата ще дойде.“ „Коя госпожа ще идва, аз съм на работа!“ „Изчакайте отстрани, за да не пречите на влизащите!“ След малко идва твоята HR-ка заедно с една колега от Отдел „Човешки ресурси“ и един от юрисконсултите. „Какво става?“ „А имахме такова голямо доверие във Вас, колега!“ Подават ти да подпишеш лист, на който отгоре пише Заповед за уволнение. „Ако не подпишете“ – обяснява с видимо удоволствие и надменност HR-ката, – „ще ви връчим заповедта „при отказ“ с двама свидетели.“ С това нашата игра приключва. Желаем ти от все сърце успех, като споделяме нашия практически опит – превръщането на вътрешните проблеми в публично достояние изостря противоречията и това в повечето случаи прави невъзможно постигането на нищо конструктивно.
