СИНДИКАТ
„Управителят има пълната власт във фирмата“ – мислиш си – „и за него не е проблем да удари едно рамо. И заради подкрепата на управителя всички ще искат да се запишат в синдиката!“ Отиваш в Ръководния отдел и секретарката в приемната те пита за какво става въпрос. Предава по вътрешния телефон и те настанява да изчакаш в една от заседателните зали, заградени със стъклени стени и щори, и с голяма маса в средата. На тези маси понякога заседават и инженерите от Развойния отдел, когато представят на ръководството някое ново технологично решение и ти вече си участвал в няколко такива срещи. още не си участвал в такива срещи. След петнадесетина минути отново се появява секретарката: управителят искал да знае дали ти членуваш в синдикат. Поясняваш, че не членуваш в синдикат, но предлагаш с управителя да създадете синдикат, който да помага за решаване на проблемите на работещите. Секретарката се изгубва отново в коридорите на Ръководния отдел. След малко се появява управителят – все така стегнат и непрежен, с приветлива усмивка и говорещ развален български. Представяш предложението си. Той разказва, че преди време имало някаква такава организация във фирмата, но не направили нищо съществено и работещите не искали да членуват в нея. Предлага ти, ако имаш проблеми, да се обръщаш директно към него – и той ще има грижата. Разказваш му за проблема с бонусите. Той е видимо изненадан; обещава, че ще проучи случая. Разделяте се с дружеско стискане на ръка и потупване по рамото. Следващия месец отново получаваш фиш с 1'600 лв. заплата – може би проблемът все още не е разгледан и решен. Но заедно с фиша получаваш още един лист, на който пише Заповед за уволнение. И нашата игра приключва тук. Желаем ти от все сърце успех, като споделяме нашия практически опит – управителите обикновено не обичат синдикатите и не обичат работещи, които членуват в синдикати или особено които се опитват да създадат синдикати. Защото синдикатите са организираният глас на работещите – често в противовес на интересите на управителите.
