СИНДИКАТ
Даваш си сметка, че колкото и да сте организационно и информационно свързани, винаги има място за още по-добра координация и още по-добро вътрешно структуриране. Нещо повече – това е основа за бърза и адекватна реакция на промените, и за успех в бъдещите битки. Представяш плановете си на общността и както обикновено, те се приемат без особени възражения. Започвате ударна кампания по набиране на e-mail адреси и установяване на координатори, подкоординатори, заместник координатори... Но въпреки, че влагате целия си ресурс в това, резултати не се виждат – дори напротив. Общността забавя своя ход, започват да се чуват разногласия, проявява се отегчение и апатия. Малко по малко въпросите спират, а твоите хора все по-рядко се събират около теб и все по-малко споделят с теб проблемите си. В един момент си даваш сметка, че си изпуснал „вълната“ от очаквания и ентусиазмът е изчерпан. Необратимо. Хората започват един след друг да се отказват от членството си и след още няколко месеца вече дори не можеш да събереш хора за провеждането на общо събрание. Постепенно разбираш, че си способствал за задушаването на твоята общност. И нашата игра приключва тук. Желаем ти от все сърце успех, като споделяме нашия практически опит – доброто преценяване на ресурсите и тяхното недвусмислено насочване към реални цели в полза на хората, консолидира общността и мотивира нейните членове.
