За правото да не си „на линия“
Европейският парламент предлага на Комисията да приеме директива за утвърждаване правото на работещите да се откъсват от работа по време на своите почивки и отпуски (да не получават служебни съобщения и повиквания, и да не отговарят на такива).
Европейският парламент (ЕП) предлага в свой проект на Доклад до Европейската комисия (ЕК) да бъде юридически защитено правото на работещите да се откъсват от работа по време на своите почивки и отпуски (да не получават служебни съобщения и повиквания, и да не отговарят на такива в извънработно време). Предага се проект на Директива относно правото на откъсване от работната среда.
Предложението е от съществено значение в контекста на безпрецедентния възход на информационните и комуникационните технологии; и в контекста на тяхното повсеместно навлизане в трудовия живот. За все повече дейности дистанционната работа (teleworking) и работата от вкъщи (homeoffice) от изключение се превръща в практика – защото компютрите, мобилните телефони и средствата за интеракция го позволяват. Днес почти не можем да си представим провеждането на фирмена среща без видеоконференция; координацията на производството без редовно прозвъняване по мобилните телефони; осъществяването на анализ, консултиране и поддържка без постоянно следене на различни информационни системи и размяна на e-mail съобщения.
Компютрите и мобилните телефони нямат работно време и за тях няма проблем да звънят, да предават съобщения и да отброяват срокове за изпълнението на работни задачи винаги, когато са настроени да го правят. В този контекст възникват въпроси: Има ли право Работодателят да очаква от нас да отговорим на позвъняването му и да проведем служебен разговор по време на нашата почивка? Има ли право Работодателят да очаква от нас до понеделник сутринта да сме готови със задача, която е възложил петък вечерта? Имаме ли право да изключим мобилния телефон по време на годишната отпуска и изобщо да не следим кой се е опитвал да се свърже с нас по работа?
Горните въпроси придобиват особена актуалност за работещите в сфери като програмирането и дизайна, обработването на бази с данни, предоставянето на аутсорсинг и поддръжка – които по правило са свързани с редица информационни системи и работят мрежово, често дистанционно и от вкъщи. Ако едно инцидентно позвъняване в почивния ден може да се приеме като допустимо изключение, то как следва да разглеждаме системното запълване на свободното ни време със служебни повиквания и очаквания? Културата „винаги на линия“ и „постоянно свързани“ на цифровите технологии може да се окаже пагубна за личния и семейния живот, за здравето и психическата стабилност, за благосъстоянието и продуктивността.
Парламентът в тази връзка призовава Комисията „да приеме Директива на Съюза, с цел да гарантира, че работещите имат възможност да упражняват правото си на откъсване от работната среда; и да регулира използването на съществуващите и новите цифрови инструменти за служебни цели“; като подчертава, че „правото на откъсване от работната среда позволява на работещите да се въздържат от участие в задачи, дейности и електронни комуникации, свързани с работата (като например телефонни обаждания, електронни писма и други съобщения) извън тяхното работно време, включително през периодите на почивка, по време на официален годишен отпуск, както и други видове отпуск – без да са застрашени от каквито и да било неблагоприятни последици“; и заявява, че „ограничаването на работното време се разглежда като съществен фактор за гарантиране здравето и безопасността на работещите в Съюза“.
Парламентът изразява твърдо убеждение, че „Работодателите не следва да изискват от работещите да бъдат пряко или непряко на разположение извън работното си време; и следва да им предоставят достатъчно информация (включително и писмена декларация), в която да се посочва правото на работниците да се откъсват от работната среда, а именно – най-малко практическите разпоредби за изключване на цифровите инструменти, използвани за служебни цели, включително всякакви свързани с работата инструменти за мониторинг или надзор; начина на отчитане на работното време, оценката на Работодателя за здравето и безопасността на работещите, както и мерките за защита на работещите срещу неблагоприятно третиране и за прилагане на правото им за получаване на обезщетение“; като призовава държавите-членки „да гарантират, че работещите, които се позовават на правото си на откъсване от работната среда, са защитени от преследване и от други неблагоприятни последици, както и, че са въведени механизми за разглеждане на жалби срещу нарушения на правото на откъсване от работната среда“.
Ще мине време, докато призивите на Парламента бъдат претворени от Комисията в действащо европейско законодателство. Но независимо, че настоящите разпоредби за работното време също защитават правото на работещите да не работят (да не бъдат свързани) в извънработно време, тези призиви са уместни и дори необходими – предвид наблюдаваното размиване на границите между личния живот и работата, което информационните и комуникационните технологии постигнаха чрез своята интерактивна достъпност.
