СИНДИКАТ
Решавате да пристъпите към открита кампания във фирмата за привличане на нови синдикални членове. Измисляте позиви (подобни на класиката 'I want you in the USArmy'), разпечатвате ги и на другия ден цялата производствена база осъмва облепена. От ръка на ръка се предават флаерчета с координати за контакт. Всеки от вас обикаля всичките познати и непознати колеги във фирмата и им предлага да се присъединят. „Ти си третият, който ми предлага!“ – чуваш сърдит глас в един от коридорите. – „Оставете ме най-после, не желая да се забърквам със синдикати!“ В някакъв момент, докато обхождаш за пореден път чертожната зала на Развойния отдел и се оглеждаш за неопрашени колеги, пътя ти преграждат две служителки от Отдел „Човешки ресурси“: „Моля да дойдете с нас на среща с ръководството!“ – повеждат те към Ръководния отдел, където в една от заседателните зали виждаш управителя, главния юрисконсулт, твоята HR-ка... „Каква е тази демонстрация?“ „Кой е разрешил да провеждате синдикална агитация в производствената база?“ „Това е нарушение на вътрешните правила!“ „А имахме такова голямо доверие във Вас, колега!“ Подават ти да подпишеш лист, на който отгоре пише Заповед за уволнение. „Ако не подпишете“ – обяснява с видимо удоволствие и надменност HR-ката, – „ще ви връчим заповедта „при отказ“ с двама свидетели.“ С това нашата игра приключва. Желаем ти от все сърце успех, като споделяме нашия практически опит – провеждането на открити кампании от твърде малки синдикални организации почти винаги завършва с унищожаване на организациите още в зародиш.
