СИНДИКАТ
В един от по-свободните разговори в почивките между преговорните сесии управителят става по-откровен от обикновено и ти подсказва, че би направил определени отстъпки. В отговор на това директно заявяваш, че твоята организация разполага с достатъчно сила – съответно няма да отстъпите от първоначалните си искания. Тогава не забелязваш малките колебания в зениците на човека срещу теб – но вероятно в този момент той е решил, че в крайна сметка с теб няма как да се преговаря. Продължавате още месеци наред да водите социален диалог, като управителят чинно следва утвърдените процедури по Споразумението за социално сътрудничество. И нищо повече. С времето „вълната“ от очаквания стихва, ентусиазмът е изчерпан и твоите хора започват един след друг да се отказват от членството си. След още няколко месеца вече дори не можеш да събереш хора за провеждането на общо събрание. Постепенно разбираш, че с пропускането най-после да достигнеш до решаването на реални проблеми или поне на част от тези проблеми, си спомогнал за задушаването на твоята общност. И нашата игра приключва тук. Желаем ти от все сърце успех, като споделяме нашия практически опит – добрите преговори са преговорите на взаимните отстъпки, където всеки получава някаква част от комфорта.
