СИНДИКАТ
„А...“ – запъва се твоят колега – „Синдикат?“ Повтаряш предложението си и вече си сигурен, че този път си разбран правилно. Гласът на колегата става по-твърд и ясен: „Какво смяташ да правиш?“ Не си сигурен как да отговориш... След няколко минути мълчание признаваш, че не си сигурен как точно трябва да станат нещата, но искаш да се организирате и да защитите правата си. Разпалваш се за бонусите и други проблеми във фирмата, които отдавна не ти дават спокойствие. В един момент колегата те прекъсва, за да вземе думата: „Аз не се занимавам с такива работи.“ – отрязва те вяло и дава да разбереш, че темата не му е приятна. „Имам жена, дете, кредити...“ Допивате бирите с кисело настроение и си тръгвате. Уви, не си се доверил на когото трябва. След няколко седмици получаваш някакви книжа, а на един от листовете пише Заповед за уволнение. И нашата игра приключва тук. Желаем ти от все сърце успех, като споделяме нашия практически опит – често служителите (дори да са на най-обикновени позиции) проявяват засилена лоялност към фирмата – било заради привилегии, било заради страх от висшестоящите – и не са добронамерени към синдикатите. Включително и защото ги е яд, че те самите някога не са посмели да застанат на страната на своите и на колегите им права и интереси.
