СИНДИКАТ
След съпоставянето на аргументите „за“ и „против“ надделява мнението, че е най-добре да бъдете затворен, напълно „таен клуб“, достъпен само за вашите доверени приятели. Другите няма да знаят за съществуването ви – така няма да се налага да се занимавате с глупаци и няма опасност някой предател да издъни работата. Още на другия ден всеки от вас започва да обикаля колегите и да кани най-близките си приятели за участие в едно тайно съзаклятие. Достигате до тридесетина човека, които пазят строга конспирация и във фирмата никой не подозира какви ги вършите. Намирате един по-страничен ресторант с тежки плюшени завеси на прозорците, където всяка седмица да провеждате тайните си сбирки в специално резервирана вътрешна зала. Нещата изглеждат почти като в някакво масонско братство. С времето обаче разговорите започват да се повтарят, отношенията зациклят и сбирките започват да стават все по-еднообразни и по-безинтересни. Част от „братята“ спират да идват. Оставате петнадесетина „най-верни съратници“, които обаче продължват да циклят в същия безплоден водовъртеж от конспирации. Накрая тримата основатели започвате да се карате, като всеки прехвърля на другите двама вината за твърде малкия интерес към „клуба“. След още няколко месеца „клубът“ практически е закрит – установяваш го след като прекарваш сам в залата час и половина, надявайки се все пак някой от твоите „събратя“ да дойде. Плащаш недопитата чаша вино и напускаш завинаги този таен синдикален клуб. С това нашата игра приключва. Желаем ти от все сърце успех, като споделяме нашия практически опит – организациите на работещите не могат да бъдат изолирани от самите работещи. Това ги капсулира, общностният живот зацикля в нищото, поражда се недоверие и интриги, и всичко се изкривява до невъзможност да съществува.
