СИНДИКАТ
Решаваш, че си прекалено нов във фирмата, за да изразяваш позиция. Заставаш отстрани на една маса и следиш мълчаливо какво се случва. „Любимците“ от Звено 'A' започват да нападат все по-остро поддръжниците на Звена 'B' и 'C', които от своя страна не им остават длъжни. Разправиите стават все по-остри и непримирими, докато накрая настоящият синдикален лидер е изгонен и на негово място се предлага друг. Той също бива отречен и накрая се избира трети. Част от колегите са разочаровани и с шумни ругатни напускат ресторанта. Другите продължават да се карат и накрая също се разотиват един по един. Тръгваш си и ти, изпълнен с тягостно усещане. На другия ден разбираш, че разправията се е пренесла и във фирмата. Колегите ти непрекъснато се обвиняват едни други за нещо, като това започва да пречи дори на работата. Повече никой не те кани на събрания. „Може би са разочаровани от мен?“ – чудиш се и звъниш в НФТИНИ (твоята синдикална федерация), за да разбереш какво става. От там любезен колега те изслушва, пита те за коя фирма става въпрос и като чува наименованието, те прекъсва: „Тази организация се разцепи, хората се изпокараха помежду си и се разпаднаха. Вече нямаме организация там. Може би ако ти искаш да създадеш нова организация?...“ Затваряш телефона. Не искаш да слушаш. Единственото, което чуваш в момента, е, че си станал свидетел на задушаването на една общност и не си направил нищо срещу това. И нашата игра приключва тук. Желаем ти от все сърце успех, като споделяме нашия практически опит – отказът от заемането на ясна обединяваща позиция е отказ от това да спомогнеш за изграждането на здрава основа, върху която да се гради твоят личен просперитет и този на другите около теб.
