СИНДИКАТ
Няколко доброволци броят вдигнатите ръце и се оказва, че предложението лидерът да се сменя на ротация през няколко месеца е с няколко гласа над останалите предложения. Някои ръкопляскат, а други освиркват. Така или иначе, ти се оказваш първият лидер за следващите няколко месеца, след което мястото ти ще бъде заето от друг – и така докато се изредят всички; а после – пак отначало. Събранието продължава със следващите гласувания. Обсъждате проблемите във фирмата и как да ги атакувате. Вземате редица решения относно вътрешната организация, тактиката, членския внос. С горчивина откриваш, че на такива събрания всеки говори някакви неща, без да се съобразява с другите и без да следва някаква единна посока. На няколко пъти се опитваш да наблегнеш на някои много важни според теб неща, но друг те прекъсва и насочва вниманието към нещо друго. Чувстваш се уморен и безсилен, отказваш се и оставяш хората да говорят. Накрая събранието се разпуска и се разотивате. След седмица разбираш, че част от членовете на групата са били при управителя и са поставили искания от името на общността, които не са в интерес на всички работещи. Звънят ти от „Човешки ресурси“ и те питат защо вашата организация е взела такива и такива решения, за които дори не си чувал. След като твоите месеци се изнизват, с облекчение предаваш папките на следващия ротационен лидер и се оттегляш настрана. Постепенно се отдалечаваш от работата на организацията и скоро вече си член май само на хартия. Това не е твоята организаця, а някакъв Франкенщайн от лични амбиции, шумотевица и разнопосочни идеи. След няколко месеца осъзнаваш, че организацията се е разпаднала на многобройни фракции и комай вече никой не се занимава с нещо общо. И нашата игра приключва тук. Желаем ти от все сърце успех, като споделяме нашия практически опит – безпринципно широкото отваряне на вратите към управлението неминуемо довежда до навлизането на вредни фактори в организацията, които я разпокъсват и тласкат към разпад.
