СИНДИКАТ
Доверяваш се на твои роднини и приятели, които категорично заявяват, че са наясно с бонусите и ще оправят проблема за нула време. „Ще им стопим лагерите на тия в твоята фирма!“ – бодро обещават и започват да пишат писма, искания, заявления, жалби... От „Човешки ресурси“ не закъсняват отговорите, в които се изтъква, че с въвличането на външни хора в казуса си нарушил фирмената поверителност; че си подписал трудов договор и трябва да го изпълняваш; че бонусите във фирмата са съгласно утвърдените вътрешни правила; че това е в съответствие със законодателството на Република България и Европейския съюз; че е съобразено с бизнес-политиките на фирмата-майка; че... Още куп аргументи от вас към тях, от тях към вас, от вас към тях... В един прекрасен ден, изнервен от бумащината, в която си затънал, получаваш поредните книжа, а на един от листовете пише Заповед за уволнение. Твоите роднини и приятели вдигат рамене и смотоляват някакви глупости в свое оправдание, от които единствено става ясно, че „не разбират от уволнения“. И нашата игра приключва тук. Желаем ти от все сърце успех, като споделяме нашия практически опит – никой в света не е в състояние да се справи сам с всичките си проблеми. И когато човек се изправи сам пред цялата административна машина на работодателя, е малко вероятно да не му вдигнат червен картон. Когато обаче хората споделят проблемите и ги атакуват организирано и екипно, могат да постигнат съвсем други резултати!
